Ректалният пролапс е изпадане на правото черво през ануса. Вижте първите признаци, как се различава от хемороиди и кога да отидете на лекар.
Последна актуализация:
С над 20 години опит предлагаме съвременни възможности за безоперативно лечение. За повечето пациенти е възможна консултация в същия ден.
Ректалният пролапс е състояние, при което част от правото черво губи опората си и се изпада през ануса. В началото тъканта излиза само при напъване и се прибира сама, но с времето започва да остава навън. Състоянието не е опасно за живота, но прогресира и затова заслужава преглед още при първите признаци.
Повечето пациенти забелязват мека, влажна тъкан, която излиза от ануса при ходене по голяма нужда. Отначало тя се прибира сама, по-късно се налага да се прибутва с ръка. Успоредно с това се появяват слузести секрети и постоянна влага около ануса, дразнене на кожата и понякога леко кървене.
В по-напредналите стадии се добавят усещане за непълно изхождане, затруднен контрол на газовете, а понякога и изпускане на изпражнения. Тези оплаквания се засилват постепенно, ако състоянието не се лекува.
Двете състояния често се бъркат, защото и при двете от ануса излиза тъкан. При хемороидите изпадналата тъкан е на отделни възли и кървенето е по-често. При пролапса излиза пръстеновидна гънка от чревна стена — по-широка и с концентрични кръгове. Точната разлика се установява с кратък преглед при проктолог.
Основната причина е отслабване на мускулите и връзките, които държат правото черво на мястото му. Хроничният запек и дългогодишното напъване са водещите фактори, следвани от раждания, напреднала възраст и хронична кашлица. Дългото седене в тоалетната също увеличава натиска върху тазовото дъно.
Още при първото усещане, че от ануса излиза тъкан — дори тя да се прибира сама. В ранните стадии лечението на ректалния пролапс е по-просто и резултатите са по-трайни. Отлагането води само до по-напреднал стадий и по-неприятни оплаквания.
Не е животозастрашаващ, но не отзвучава сам и постепенно се влошава. Рядко изпадналата тъкан може да се притисне и да изисква спешна помощ.
Най-често засяга хора над 50 години и жени след раждания, но може да се появи и по-рано — особено при хроничен запек.
Пролапсът се развива постепенно. В най-ранната форма чревната стена се хлъзга навътре, без да се показва навън — усеща се като запушване и непълно изпразване. По-късно при напъване излиза само лигавичната гънка, а в развитата форма — цялата чревна стена, първоначално само при изхождане, накрая и при кашлица, клякане или продължително ходене.
Стадият определя лечението, затова точното му установяване е първата задача на прегледа. Колкото по-рано е уловен процесът, толкова по-щадящи са възможностите.
Прегледът при проктолог е по-кратък и по-малко неприятен, отколкото повечето пациенти очакват. Лекарят оглежда областта, понякога моли пациента да се напъне, за да се покаже пролапсът, и преценява тонуса на сфинктера. При съмнение за вътрешен пролапс или придружаващи проблеми се назначават допълнителни изследвания на тазовото дъно и червото.
Важна част от диагностиката е разграничаването от хемороиди и полипи — оплакванията си приличат, но лечението е различно.
Ранните и средните стадии днес се овладяват амбулаторно, под локална анестезия и без болничен престой — тъканта се укрепва, а пациентът си тръгва същия ден. Подробно описание на подхода има на страницата за нехирургично лечение на ректален пролапс.
Успоредно се решава и причината: запекът се овладява с фибри и течности, а тазовото дъно се укрепва с упражнения. Без тази част резултатът на всяко лечение е по-краткотраен.
Не. Тъканта може да се прибира след изхождане, но опората не се възстановява сама — без лечение епизодите зачестяват.
Състоянието не пречи пряко на бременността, но раждането натоварва тазовото дъно допълнително. Жени с оплаквания е добре да се консултират с проктолог още при планиране.
